Балансът на силите в The Cryptoverse: Кой или какво движи пазара на криптовалути на стойност 3 трилиона долара
Това, което поразява както безпристрастни, така и пристрастните наблюдатели на пазара на криптовалути, е полярността на мненията за него.
От една страна, имаме уважавани криптовилиотери, които наричат биткойн “рояк киберсърни, служители на богинята на мъдростта, хранещи се с огъня на истината, експоненциално растящи все по-умни, по-бързи и по-силни зад стена от криптирана енергия” (проверих цитата два пъти). Лидерите на мнение, които се занимават с крипто, повтарят мнението с “Биткойн е Архимедовата опорна точка за глобална, цифрова, недържавна икономика”.
На пламенността на крипто фанатиците се противопоставят многобройни инвеститори от страната на школа и изобщо “стари пръдни”, които не пестят думи и определят крипто манията на не по-малко цветист език. Академиците от новата вълна не остават по-назад с изказвания като “Биткойн е индекс на страха на комарджиите за богати хора. […] Идеята, че биткойн е предвестник на демократизацията на финансите, е пълна глупост”.
На фона на всички тези многословни спорове от страна на гражданите, правителствата предприемат стъпки “за” или “против”, които биха накарали и най-хладнокръвните да се замислят. От една страна, Нова Зеландия приема криптовалутата като законно средство за изплащане на заплати, а Салвадор, приемайки Закон за биткойна, дава на биткойна статут на законно платежно средство в страната. От противоположната страна имаме Китай, който забранява криптовалутите изцяло, и Индия, която е на път да направи същото, докато работи върху своите CBDC заедно с останалата част от цивилизования свят.
Това вече не е състезание. Пространството започва да прилича на яма за кални борби преди финалния гонг, така че може би е крайно време да почистим граплингите, да ги погледнем в каквото е останало от очите им и да видим кой или какво движи този поколенчески, социален и политически феномен, който наричаме криптовалутни пазари.
Big Tech
Несъмнено големите технологии (нека ги наречем финтех за благозвучие) играят значителна роля в задвижването на пазарите на пазарите на криптовалути, но тъй като разчитат до голяма степен на намалени правителствени опции, едва ли могат да се считат за действителния “двигател” на пазарите на криптовалути. Това е веселият (за разлика от порочния) кръг, който започва с кризата от 2008 г. и не прекъснат, откакто TARP издигна QE до систематична черта на пазарите. В резултат на това парите с парашут и отрицателните лихвени проценти създадоха паричен излишък, който трябваше да бъде сифониран в нещо, в каквото и да било. В социалния сектор, в инфраструктурата? Не, не така работи капитализмът.
За щастие Силиконовата долина подаде ръка, която отново присвои публични ресурси за всякакви приватизирани технологични експерименти. Вече сме виждали нещо подобно в средата на 20-ти век, когато тогавашните големи технологични компании използват публично финансирани изследвания за частни цели, в резултат на което се появява, напред с други неща, днешният iPhone. Бързо напред до Сатоши, чийто документ промени света веднъж завинаги, като хвърли блокчейна в тенджерата с останалите съставки за супата на Web 3.0 — същото. Неизбежно беше DeFi да привлече вниманието на институциите, каквото е днес: преди петнадесет години институциите платиха за него с парите, които получиха от данъкоплатците. Сега те искат да получат пари.
Но това са големи технологии. По-малките технологии вече са самостоятелни и създават решения за плащане в криптовалута за хранителни стоки, изграждат хибридни платежни услуги за практическа употреба в това, което наричам “икономика на токените”. Има много случаи на технологии, които се развиват, за да се приспособят към разрастващия се пейзаж на криповалутите. През последните месеци компании като PayPal и Visa пристъпиха към адаптиране на моделите си за трансакции с криптовалута. Хибридните финтех платформи работят неуморно за преодоляване на пропастта между цифровите активи и традиционното банкиране и напоследък в това пространство се появиха много успехи.
DAOs
Привлекателно е (меко казано) да се смята, че DAO са двигателно на пазарите на криптовалути, особено след скандалната ескапада с ConstitutionDAO. Вече знаем, че 45-те милиона долара за закупуване на копие на Конституцията на САЩ не бяха достатъчни и онлайн флашмобът беше незабавно разпуснат, но не това е най-важното.
Въпросът е, че трябва да помним старата поговорка, която днес звучи по-вярно от всякога: всичко ново е добре забравено старо. Нашият брилянтен екип по съдържанието направи 10-минути видео за това колко сходно е самоуправлението в древните култури с днешното развитие на автономното управление, базирано на блокчейн. И колко упорито човечеството е прилагало тази управленска концепция чрез страстни доброволци, съмишленици и основни принципи (да, често компенсирани щедро) в историята. А причината, поради която DAOs днес са на върха на модата и привличат все повече институционални пари, е проста: тя работи.
Въпросът дали DAO действително управляват пазарите на криптовалути остава до голяма степен без отговор, но мнозина смятат, че структурата на DAO е най-обещаваща за икономиката на токените. Доказателството е в техните съкровищници: Подкрепената от Andreessen Horowitz DAO Friends with Benefits (FWB) управлява активи на стойност над 700 млн. DAO на Gitcoin се оценява на повече от 643 млн. долара, а списъкът на милионерите на DAO продължава.
Все пак много DAO се грижат за новодошлите криптопотребители, а някои даряват средства за благотворителни каузи. Пространството наистина е пълно със стипендиантски програми и многомилионни дарения за различни благотворителни организации, защото пазарите на криптовалути се основават предимно на социални доказателства, а проекти като Dirt, основан от журналистите Дейзи Алиото и Кайл Чайка, криптосоциални клубове като PleasrDAO и почти безбройните домакини на други предоставят много от тях.
DeFi
Има още един потенциален двигател на пазара на криптовалути, който ще ви накара да се замислите. От декември 2020 г. насам към потенциала на DeFi се наблюдава огромен интерес. В неотдавнашния доклад на Consensys се посочва, че към юли 2021 г. 183 000 души са заложили нагоре 5,8 милиона ETH в протокола на Ethereum, като в този процес са спечелили информационен среден процент от 6,8% APR (без да се взема предвид увеличението на цената на базовия актив, което Ethereum е претърпял). Към момента на писане на статията defipluse.com отчита 85 млрд. долара TVL (Total Value Locked) в протоколи Ethereum DeFi, като най-високата стойност на TVL за всички времена достига малко под 100 млрд. долара.
Освен това стремящите се към развитие блокчейн системи като Solana, Avax и Binance Smart Chain също предлагат решения за DeFi, всяка със собствен набор от токени. DeFi Llama, която агрегира TVL от по-големи вериги, оценява текущите TVL в DeFi на 175 млрд. долара с ATH от над 200 млрд. долара.
Това са главозамайващи цифри. Очевидно светът на DeFi съзрява, но все още не му е позволено да пие алкохол. Може би опростените ликвидни трамплини, конкретно регулиране и криптограмотността ще отключат наистина огромния потенциал на тази нова технология. Възможността за глобално безразборно ангажиране с пазара обаче все още е ограничена от достъпа до капитал, съпротивата на правителствата и множество други фактори, които са твърде много, за да бъдат изброени (въпреки че поставянето на DeFi на мястото на водача на криптопазара със сигурност звучи като много забавно).
Институционални инвеститори
Инструкциите не стимулират напредъка, не се интересуват от иновациите на етапа на “мозъчен тръст”. Те седят и наблюдават (това се нарича “мониторинг та тенденциите”); само си спомнете какво казваха изпълнителните директори на ниво C за пазарите на криптовалути преди пет години.
През последните няколко години тенденциите са зашеметяващо показателни, че криптовалутите стават масови. Но именно осиновителите и миньорите от ранния етап — не изпълнителните директори, прокараха пътя си през всички препятствия и ограничения, за да дадат на пространството достатъчно монети за игра, и хора, те постигнаха резултати!
Днес, след години на “наблюдение на тенденциите”, инвестиционните банкери се радват на несравнимите възможности да използват новосъздадените активи и да направят “горещи пари” още по-горещи. Има по думите на Марк Блайт, професор по икономика от университета Браун, виден писател и блестящ подкастровач, когато не се увровям да цитирам…. “ щом други хора купуват [крипто] и има реални печалби, защо да не го направят? Това ви казва нещо фундементално за финансите, а именно, че често пъти финансите не се интересуват от фундаменталните показатели, а от това какви са очакванията на хората, защото именно там се правят инстинските пари”.
Днес “истинските пари” се правят навсякъде от същите хора, които преди няколко години нарекоха криптовалутите “измама” и сега издават своя собствена монета (намигване, Джей Димон). Според Chainanalysis притокът на институционални инвестиции, изберете който и да е играч то Лондонското сити — всички те преследват печалбите от крипто.
Правителства
Посочете един случай в историята, когато управляващата класа, представлявана от правителствата, доброволно се е отказала от най-доходоносната от всички възможни дейности — формулирането и прилагането на паричната политика — и я е делигирала на масите. Заповядайте, аз ще почакам. Не искам да правя хилядолетни паралели, но е някак си готина мисълта, че Китай, като изобритател на фиатни пари, знае всички тънкости но това. И отново, ако историята ни е научила на нещо, то е, че една държава, управлявана от невежеството и гордостта на елита, лесно може да се окаже на бордюра за стотици години (в случай с Китай). Или пък, след като се е самосъздала, въоръжена с правилната идеология (правилната за времето, така или иначе) и правилната икономическа теория, една страна може да ке издигне до невъобразими висоти (отново Китай, Венецуела).
Не става дума за това, че правителства като Китай забраняват криптовалутите, защото непременно очакват технологията да се провали. Става дума за това, че те искат да водят борбата, когато могат да се спечелят трилиони. Китайското правителство има за цел да освободи свой собствен CBDC, снабден с всички удобства на криптовалутите и нито една от техните спекулативни инвестиционни черти. Какъв брилянтен ход навреме за зимните олимпийски игри в Пекин през 2022 г.! И ако се съди по факта, че американските политици искат да забранят на американските спортисти да използват електронни монети, дакато са там, той е правилен.
В САЩ преобладава политиката на “отворените врати” за всякакъв вид парични движения. Инвеститорите там са до голяма степен свободни да заемат позиции с голям ливъридж, които могат да доведят до потенциално катастрофални финансови загуби. Институциите продължават да са свободни да пакетират боклука в ABS, CBDC, и CDO и да го продават на улицата — купувачи не липсват. Комисията по ценни книжа и фондови борси (SEC) “сигнализира за строг режим на надзор над сектора”, но големите фигури н този сектор нямат представа какво означава това. Общо взето, бившият финансов министър на CAЩ Лорънс Самърс се изрази най-добре, когато каза в едно интервю, че “криптоиндустрията трябва да се отърве от идеята, че ще функционира като “либертариански рай”, където не могат да се налагат правителствени правила”. Чухме те, Лари!
Заключение
Все пак смятам, че правителствата по всета са тези, които движат пазарите на криптовалутите. Всички гореспоменати играчи дават своя принос, но да един проницателен наблюдател тенденцията към рецентрализация е съвсем очевидна, защото именно държавният дълг (най-вече на САЩ, разбира се) хвърля все повече чипове на световната криптомаса. Помислете само, че 36% от всички съществуващи щатски долари са отпечатани от януари 2020 г. насам. Напомпаният долар, например, дава на компании като Bitfinex перфектната възможност да манипулират цената на Bitcoin и да сътворяват схеми, възхвалявани като огромни успехи в пространството. Именно надутият долар позволява на MicroStrategy да продлъжи да изкупува обратно своите акции, повишавайки цената им… Уп, казах “акции”? Имах предвид да изкупуват все повече и повече биткойни, разбиране се!
Има няколко полезни упражнения за памет, които ще ви убедят, че правителствата играят ключова роля във всяко едно развитие на криптопазара. Всички все още усещаме горещината от битката за някои членове от инфраструктурния законопроект на Байдън, който за две седмици накара Bitcoin да се срине спираловидно от високите 68 000 долара до сегашните 54 000 долара. Вече знаем за ходовете, които Китай може да наложи върху криптовалутата. Ще видим какво ще направи с пазара съобщението на Индия за затягане на регулациите около криптовалутите, за да проправи път на собствения си CBDC (да не забравяме, че Китай + Индия 1/3 от населението на Земята).
Правителствата са тези, които трябва да се справят с киберсигурността. Правителствата ще трябва да се справят с преразпределението на работната сила, след като криптовалутите взеха връх и вчерашните касиери и управители на банкови клонове се наредят в бюрото по труда. Правителствата са отговорни за стойността на фиатните пари (капиталов контрол) и за стабилността на депозитите по време на криза.
Хардкор биткойнистите често внушават, че държавната подкрепа за държавната валута е мит и че доларът е лишен от стойност, откакто Никсън го премахна от златния стандарт през 1971 г. (този звучен мотив е звумал в пространството толкова много пъти, че би трябвало да го дам в кавички). Все пак нека не забравяме, че цикалък на трансакциите във всяка икономика включва кредитополучатели, заемодатели и потребители и разчита на външни фактори, които просто не могат да бъдат кодифицирани в среда “без доверие” (физическата същност на стоките, личните взаимоотношения, съществуващата правна структура, човешките ресурси, логистичните тънкости, политическите машинации, капаните на прилагането на политиката и много други фокори).
Изглежда, че правителствата постепенно осъзнават многобройните измерения на пазара на криптовалути и ръководят създаването на инфраструктура, която да позволи на технологията, стояща зад криптовалутите, да блесне н целия си блясък. Глобалната финансова система е узряла за премахване на разстоянието между платеца и получателя, заемодателя и заемателя, емитента на акции и инвеститора. Технологичните предприемачи не могат да го направят сами, крипто общността е сплотена група, но само по себе си не е природна сила. Институциите са заети да търсят схеми за печелене на пари, за да “максимизират стойността за акционерите”. Пазарите изпитват остра нужда от наръчник с правила, а написването на такъв винаги е било прерогатив на правителството. Да се надяваме, че този път книгата наистина ще бъде от хората за хората.
